Генко се прибира от работа, сяда пред телевизора, но чува едни характерни звуци от стената към съседа.
— Тоз съсед взе да ми писва! Ходи да му кажеш по-тихо да се занимава с неговите мръснички!
— Мама искаше да му каже същото още преди час – отговаря малкия Иванчо.
— И какво, каза ли му? – пита Генко.
— Не знам, още не се е върнала…
Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...