Ватикана. Наши дни.
Всеки ден за прием при Папата идват двама евреи. На въпроса по каква работа отговарят "По лична работа".
Не ги пускат,и така минава точно година. Накрая се наложи да кажат на Папата за странните посетители. Той се разпоредил да ги пуснат за аудиенция при него.
Влизат те при Папата.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте Папата?
- Аз съм.
Единия евреин изважда от джоба си някакъв лист:
- Някой от тези хора познавате ли?
Папата гледа листа - репродукция на "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са от нашите Светци. Апостол Петър, Апостол Павел...Ето -и Исус.. Да, знам ги всички...
Другия евреин изважда от джоба някаква хартия:
- При мен остана от моите предци сметката. Тогава те за вечерята не са платили...
Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!