По времето на Хитлер една баба имала говорящ папагал. Дошли войниците в къщата, а папагала казал:
- Смърт на Хитлер!
Войниците се ядосали и казали на бабата, че другият път като дойдат ще й отрежат главата, ако папагала пак говори същото. Бабата изплашена отишла при попа, който също имал такъв папагал и му се оплакала. Мислил попа, мислил, и накрая предложил на бабата да си разменят папагалите. Минало време и войниците пак дошли в къщата на бабата. Този път обаче папагала мълчал и те решили да го провокират:
- Смърт на Хитлер!
- Нека бог чуе молитвите ти, сине мой!
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.