Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една гора. Чапай казал:
- Бързо, Петка, преобразявай се в пейка, а аз - в брезичка, и така ще се спасим.
Така и сторили. Дошли белите, спрели се да починат. Единият извадил нож и издълбал на пейката името си.
Заминали си белите, преобразили се Чапай и Петка отново в хора, на Петка охкал, пъшкал и се тръшкал.
- Млъкни бе, глупак! - срязъл го Чахай. - На тебе само едно име ти издълбаха, а на мене - клончето ми отрязаха...
Двама си говорят
- Къде си?
- Тук.
- Къде тук?
- Тук бе.
- Абе къде тук?
- Тук бе тъпанар.
- Абе ти на кой ще викаш тъпанар бе?
Бум!!! Прас!!! Фрас!!!
- Ааа, ти си бил зад мен бе...