В една лудница директора решил да пусне един луд на свобода. Накарал ги всеки да напише по един роман и казал че ще пусне пациента с най-хубавия роман. На другия ден само един луд бил написал роман. Директора започнал да чете.. "Един конник препускал в полето... Тъгъдъг, тъгъдът, тъгъдъг, тъгъдъг...". И така до стотната страница. И там романа завършва - "и конникът стигнал в селото"
Свидетелят се заклева да каже истината и съдията го пита:
- Вие очевидец ли сте на престъплението?
- На престъплението не, господин съдия, но на слуховете - да.