Учителката казала на децата да напишат съчинение за лятната ваканция, в което обаче обезателно трябвало да има думата "очевидно". Написали ги те, и дошло време да ги прочетат. Станал Каменчо.
- Тази лятна ваканция бях с татко на море. Той плува няколко пъти от брега до шамандурата и обратно. Очевидно е добър плувец.
- Бравоооооо Каменчо, 6-тица. Седни си.
Станала Ванчето.
- Миналата година бях с татко на ски на Витоша. Той пусна "Лалето" поне 6 пъти и нито веднъж не падна. Очевидно е добър скиор."
- Браво Ванчеее, 6-тица за старанието. Седни си.
Разбира се, дошъл редът на Иванчо.
- Миналата лятна ваканция бях на село. Една сутрин се събудих от странен шум в градината. Ставам и какво да видя - дядо ми гони прасето с пушка по двора, а баба ми се разхожда и от джоба и стърчи вестник Times. Но тя не знае английски. Хммм, очевидно беше срала.
Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.