Вървял си Иванчо към ТУ. Стигнал и що да види, няма го! На мястото на ТУ само една поляна и на нея кротко си пасат овци. Пита Иванчо овчаря:
— Къде е ТУ?
— ТУ изгоря – отговаря овчарят.
— Моля?!
— ТУ изгоря – отговаря овчарят.
— Моля?!
— ТУ изгоря – отговаря овчарят.
— Моля?!
Овчарят се ядосал:
— Стига с това моля, ти глух ли си или какво?
— Не, просто ми и приятно да ми го повтаряте…
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...