Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Съдията:
- Вашата тъща се е хвърлила от балкона, а вие не сте направили нищо, за да я спасите!
- Господин съдия, това не е вярно! Когато я видях, че скача, слязох веднага на долния етаж, за да я хвана, но тя беше вече минала оттам!