С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило.
- Абе остави, тъщата почина.
- Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар.
- Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза.
- И от това ли умря?
- Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.