Вицет — Димитровград

Един студент много обичал да измисля вицове за милиционери. След няколко предупреждения го прибрали на топло.Седи си нашият зад решетките, и изведнъж се сеща за нов виц, а няма на кого да го разкаже.Вика надзирателя: - Виж, копеле, току-що се сетих за един много готин виц за милиционери, ела да ти го разкажа! - К`во ше ми разказваш ти бе! Аз нали съм милиционер! - Абе ти слушай, аз ще ти го кажа два пъти…

Студентски 03.10.2017 3,879 прегледа

Следващ →

Още вицове

В затвора в 1 килия седят циганин и болен от проиказа. На болния му паднала ръката и я метнал през решетките. На другия ден му паднал носа. И него през решетките. На 3-тия ден крака и докато го изхвърлял циганина казал: "Тахъй бате ти ноо харабийската се изнасяш от тука!" Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: - Как си, лисо? - попитал я заека. - Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. - Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека. - Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: - Оо-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката. Уплашил се заекът и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: - Добърррр деннннн! Надпис в новооткрита сладкарница в циганския квартал на град Русе - “Чародейка”: “Производство на натурални шоколадови бонбони с аромат на ром”. Срещат се двама бивши съученици: - Ти къде влезна? Аз съм медицина! - А аз съм във Ветеринарния! - Като завършим ще се лекуваме един друг! Един човек си вървял по коридора на някакъв хотел. Минавайки покрай една от вратите, чул отвътре женски спокоен глас да брои: - Едно, две, три, четири, пет, шест, . . . . . . . . . . - Деветдесет и седем, деветдесет и осем, деветдесет и девет, сто. ПОМОООЩ! СТОНОЖКААААААА!