Потъва кораб. Всички тичат в паника освен една лелка. Питат я:
- Ще се спасим ли?
- Не, не мисля.
- Защо така?
- Предполагам, че това е края. На моя зет много му върви.
- Боже, как се менят времената! Моята майка още помни времето, когато баща ми я е целунал за първи път, а сестра ми вече е забравила, как се казваше първия й мъж!