„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Палестинец завършил право в САЩ. Отишъл да търси работа в еврейска адвокатска кантора и казал:
- Вие толкова злини сте ни причинили и сте ни толкова задължени, че сега тук в царството на демокрацията ще ми осигурите добра и престижна работа. Ето, аз съм дипломиран юрист, не можете да ми откажете.
Попитали го дали не се шегува. Той казал, че ни най-малко и е съвсем сериозен.
Показали му разкошен кабинет с две секретарки, обещали му начална заплата от 25 хил. долара, показали му едно ферари, което щяло да е за него, дълга лимузина за бизнес срещи и накрая го завели на покрива, където стоял хеликоптерът, който палестинецът да ползва, когато има много бърза работа.
Просълзен палестинецът попитал:
- Ама наистина ли, това е прекрасно! Да не се шегувате?
- Ти пръв започна...