На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
В гората отворили магазин. Още не го отворили, а се натрупала дълга опашка. В тълпата заекът се мъчел да стигне по близо до вратата. Видяла го мечката, избутала го с лапа и укоризнено го погледнала:
- Зайо, я не се предреждай!
- Добре, тогава няма да отворя магазина...