Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора:
- Господин директор, искам да ви помоля, ако е възможно, да ми оставите ключа от трезора.
- Лельо Пенке, ти нещо не си добре! Как така ще ти оставя ключа от трезора?!
- Ами, добре. Щом не може - не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия пода вътре...
Затова сме хора, за да можем винаги, когато решим да бъдем царе на положението и всичко да зависи от това какво ще продиктува собственото ти АЗ "за" или "против" теб!