- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
Ядосана жена звъни в кучкарник:
- Абе, вие няма ли най-после да направите нещо с тия бездомни кучета?
- Ама, госпожо...
- Няма к`во да ми се обяснявате! Питам дали ще направите най-сетне нещо с тия кучета по улиците?
- Ама...
- Няма "ама"! Както си вървях към блока и едно от тия псета ме ухапа...
- Ама, госпожо, работим по въпроса. Вече към 4000 кучета сме кастрирали...
- Ти чуваш ли какво ти говоря, бе?! Казах, че кучето ме ухапа, а не, че ме изчука...