Петък, 18 септември 2026 | Димитровград Предимно ясно 26°
Адвокат: "Сега след като случаят е завършен, бих искал да ви обясня начинът на плащане на таксите. В момента ми дължите 500 лв. и по 347.35 лв. всеки месец за следващите 36 месеца." Клиент: "Никога досега не бях чувал за такъв начин на таксуване. Това ми звучи все едно си изплащам колата!" Адвокат: "Правилното, моята кола"
Професионални 3,916 прегледа
Следващ →

Още вицове

На един мъж му се родило детенце. Изнесли го в чакалнята и мъжът видял в завивките някакво страшно създание. - Това няма да го взема - казал той. Сестрата отначало малко се объркала, но след малко се разкрещяла, колкото й глас държи: - Господине, това да не ви е магазин! Вземете си детето или аз ще го хвърля на пода. Но мъжът си държал на своето: - Какъв е тоя изрод дето ми го пробутвате?! Та той ще вземе през нощта да ми прегризе гърлото! А жена ми къде е? - Жена ви умря при раждането. - Значи ще трябва и да го храня! Не, ако щете убийте го, но аз няма да го взема! - Вземете го, господине! Та то е ваше копие! Ето и оченцата, и мустачките... - Чакайте малко, ето я жена ми идва! - Това не е вашата! Вашата е в моргата. Не пипайте тази жена, не пип... Добре де, грешка при раждането се получи. Трети ден се опитвам да го пробутам на някого и никой не го взима, горкото... Що за хора?! - Внимание! Светът е опасност! В Китай рязко са поскъпнали презервативите! Учителката по физика: - Иванчо, защо когато светнем лампата, първо се вижда, а после се чува? - Защото очите са по-напред от ушите! - О, Пепи! Получих дрехи от Германия от едно време... - Добре, дай едно кило... Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!