Живота е като стадион някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други за печалба, а философите единствено за истината.
Питагор
Иванчо целува страстно Марийка и по едно време й казва виновно:
Извинявай Мими, аз така се увлякох, че ти глътнах без да искам дъвката!
Нямах дъвка Иванчо! Много съм настинала и носът ми е пълен с мърсоли! !