По време на сенокос. Качила се Марийка на една купа сено и си почива. Отдолу обикаля Иванчо и я моли:
-Марийке, слез при мен.
-Да, да... Ще сляза...
-Хайде, ма Марийке...
-Няма да сляза!
-Е какво толкова сега... нищо няма да ти направя!
-Е като няма да ми направиш нищо, защо да слизам тогава? !
Обичам те, защо да го крия? Едва ли ще повярваш ти?! А дойдох, за да те видя, тъй както никога преди. Откъснах тази бяла роза, за да ти я донеса, когато всичко е решено и знам за твоята съдба. Ти никога не ще узнаеш мъката в моите очи! Аз не мога да те мразя.. Обичам те !! Това го разбери...