Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Младеж се оплаква на приятеля си:
- Абе какво да направа? Вече 3 жени хубави имах, в нас ги водя искам да се оженя за тях ... майка ми не ги хареса. Какво да направа?
- Еми намери някоя, която прилича на майка ти, че тя да я хареса.
- Е, тая баща ми няма да я хареса.