Вицет — Димитровград

Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: - Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? - Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...

Разни 03.10.2017 2,302 прегледа

Следващ →

Още вицове

Директор на фирма излизал в отпуск и затова извикал заместника си и му казал: - Оставям те да ме заместваш докато ме няма. Ако искаш да чукаш секретарката, само й кажи "Ела в канцеларията ми да сключим едно договорче" и тя си знае работата. Минали няколко дни и на заместника му се приискало да чука секретарката и казал да дойде в канцеларията да сключат едно договорче. Тя казала: - Шефе, не може, тъй като съм в месечен отчет. След малко обаче размислила и му се обадила: - Може да сключим договора устно или със задна дата. - Няма нужда вече, аз го минах на ръка. Никога не тичайте след жена, инфлация или маршрутка - тъй или иначе няма да догоните, а скоро ще дойде следващата. Иванчо: -Защо ми е трудно да осъществя очен контакт с жените Марийка: -Ми много просто бе Иванчо , защото циците те нямат очи ! Не ви ли прави впечатление,че когато чужденец иска да научи няколко български думи, това обикновенно са "Здравей" "Моля" "Благодаря" и т.н., а българин като иска да научи чужди думи винаги първо пита за псувните? Попада един мъж в Рая и се смее.. Ангелът го пита: - На какво се смееш? - На хирурзите се смея - аз вече съм тук, а те долу още ме оперират...