Петък, 21 август 2026 | Димитровград Слънчево 19°
- Съседе, отдавна искам да ви питам нещо, защо всяка сутрин в седем включвате бормашината? - Ама как? Аз въобще нямам бормашина. Това е нашенска електрическа самобръсначка.
Професионални 3,635 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ваня Костова беше на турне в Северна Америка и миналата година. Поради големия интерес и желание у нашите сънародници, тя се върна за да задоволи всички българи тук. Представяне на Ваня Костова на концерт Знаете ли, че... ако всички китайци се качат на стол и по общ сигнал по радиото скочат едновременно в Щатите ще се появи приливна вълна от най-малко 60 млн. тона!!! Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената. Детето поразително приличало на арменеца. Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал: - Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия… - Скъпи! Честит празник! Ето и моя подарък. - Благодаря, скъпа...О-о-о! Чехли!!! Нови!! Откъде пари? - Че откъде да се появят, мили? Кредит за една година взех от банката. Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости. Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си. Приятелят много учуден от ситуацията пита: — Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна? — Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал: — Защо е цялата тази любезност? — Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си. — Ами аз вече имам два жълти картона…
Реклама — Зона 3 (728x90)