Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
История, публикувана в Таймс, след събитията на 11 септември в Ню-Йорк.
Един мъж, който работел в сградата на Световния търговски център, по случай, че жена му била в командировка решил да не ходи на работа и да прекара утрото с любовницата си.
Към десет часа му звъни мобилния телефон и развълнувана жена му, естествено чула по новините, го пита:
- Къде си?
- Как къде съм? В офиса съм си...-невъзмутимо отговорил той.