Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...
- Абе Иванчо, ти често не се прибираш вечер вкъщи, а Марийка нищо не казва, даже не се оплаква на моята?
- Аз винаги, като не се пребера, й нося извинителна бележка от любовницата ми.
- Айде бе, ква е тая любовница, кво е тва доверие и дискретност?
- Абе тя е главен лекар на изтрезвителното..