Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!
Той нежно я прегръща и пита:
- Скъпа, аз първият ти мъж ли съм?
Тя дълго го гледа и след това отговаря:
- Възможно е, имам чувството, че съм те виждала и друг път...