Учителят влиза в час и казва:
- Всички идиоти да станат...
Иванчо мислил мислил и станал. Учителят го попитал:
- Иванчо защо стана?!?
Иванчо му казал:
- Еми беше ми жал да ви гледам сам...
Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...