Вицет — Димитровград

Американец французин и Бай Ганьо се возят във влак. При тях влиза мадама. По едно време мадамата пръднала. Французинът веднага се направил на джентълмен: - Извинете ме! - казал французина. След малко оная пак се изпуснала. - Моля, да ме извините! - казал американеца. На българина му се допушило и казал: - Ей момчета аз отивам да пуша, ако тая се насере да знаете че съм аз.

Бай Ганьо 03.10.2017 7,748 прегледа

Следващ →

Още вицове

По време на полет двамата пилоти разговарят: - Да вземем да пием по едно кафе и след това да изчукаме стюардесата, а? - Ами да... Обаче микрофоните били включени и разговорът се чувал из целия самолет. Стюардесата се притеснила и хукнала към пилотската кабина да им каже. В бърэината се препънала в килимчето и паднала в скута на една бабичка. Тя й помогнала да стане и рекла: - Ще се убиеш бе, чедо! Защо бързаш? Те казаха, че първо ще пият кафе... - Значи обвиняемият ви е нарекъл глупак? - Да, в общи линии. - Как така "в общи линии"? - Ами каза го заобиколно - "интелектуално двамата с вас сме на едно ниво". На кръстовище Volvo се забива в борчески джип. От джипа излизат трима здравеняци и се приближават към Volvo-то: - Ей, тъпак, видя ли к`во направи! Сега трябва да продаваш колата и апартамента, за да се разплатим за джипарата.... Мъжът от Volvo-то спокойно пита: - Момчета, вие пък какви сте? - Ние сме спортисти?!? - Е щом сте спортисти... - мъжът изважда огромен пистолет - На старта! Готови! Старт! МЪЖЕ срещу ЖЕНИ: Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат: - Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная... - Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария. - Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти... -Знам... затова те отрових... Мъжът в къщи е като пожарогасител - все някога може да потрябва.