Седяла си салатата в стомаха и изведнъж нещо се плиснало отгоре й:
- Какво си ти? - пита сърдито салатата.
- Ракия.
- За какво те изпиха?
- За здравето на Петър Петров.
И така още няколко глътки ракия обезпокоили салатата и тя накрая си казала:
- Брей, добър човек ще да е тоя Петър Петров. Я аз да излезна да го видя...
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!