Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.