Петък, 18 септември 2026 | Димитровград Предимно ясно 25°
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия... Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна...
Други 3,210 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един човек отишъл в градска тоалетна и пред него имало една табела на, която пишело "погледни наляво" - погледнал наляво, а там пишело "погледни надясно"; погледнал надясно и там пишело "погледни нагоре"; погледнал нагоре, а там пишело "погледни надолу". Погледнал надолу, а там пишело "АБЕ ТИ ШЪ СЪ УГЛЕЖДАШ ЛИ ИЛИ ШЪ СИРЕШ?" Син разговаря с баща си - мутра: - Тате, ти често ли пътуваш в чужбина? - Да, синко. - Кажи ми една река в Германия. - Коя, синко? Вървял си един човек по улицата. По едно време го ударило на пеене: - Само Ле-е-е-вски, само Ле-е-е-вски Чул го обаче един цесекар и приближавайки се към него викнал: - Ей, нещастник, ще ти счупя - Само Левски са свине-е-е. Жените са като ябълките. Най-вкусните са горе на върха на дървото. Мъжете не искат да се катерят по дървото за вкусни ябълки, защото ги е страх да не паднат и да се ударят. Вместо това те събират падналите по земята ябълки, които не са толкова добри, но затова са достъпни. Затова ябълките не върха мислят, че с тях нещо не е така, въпреки че всъщност са великолепни... Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...