Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!
Иванчо и Марийка се разхождали в градината.
Иванчо казал:
- Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка.
А целта на Иванчо била да й гледа гащичките.
Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала.
Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала:
- Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките!
Марийка отговорила:
- Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.