Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Любовникът на едно младо момиче му подарил сребърни обици. Момичето не знаело как да обясни на майка си откъде ги е взело и като се прибрало вкъщи, казало:
- Мамо, виж какви обици си намерих на улицата!
Майката:
- Ех, ама си глупава... Аз на твоите години кожени палта намирах.