Петък, 18 септември 2026 | Димитровград Предимно ясно 25°
Седя на компютъра на колега, отсъстващ поради болест. Последните търсения в google: скатаване от работа, как да се разболея лесно
Професионални 3,768 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прибрал се мъжа вкъщи и казал на жената: - Жено дай една ментичка за стомаха. Тя дава после казва: - Жено дай една биричка за бъбреците. Тя пак дава. - Жено дай едно винце за сърцето. Женицата пак дава и накрая той мислил, мислил и казал: - Абе жено мани ги тия лекарства сипи една ракия! - Докторе, не мога да отслабна! - Защо? - Ами дояждам на всички - на мъжа, на дъщерята... - Вземете си прасе да гледате. - Да бе, и на него да дояждам...! В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. - Какво ще обичате? - Шишчета. - Чудесно! - Печено пиле. - Прекрасно! - Торта и плодове. - Не е лошо! - Бутилка вино. - Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… - Но защо не казахте веднага? - Знаете ли, толкова красиво се изразявахте… 1. - Добър ден, Теменужка може ли да се обади? - Нямаме такава! - Че посадете си! 2. - Добър ден, Обажда се Хан Аспарух, да сте виждали коня ми? Последва затваряне, а вие отново набирате същия номер, но този път: - Добър ден, обажда се коня на Хан Аспарух, моля Ви се не затваряйте, че много трудно се набира с копито! 3. - Добър ден, идваме да асфалтираме хола. Ние ли да качим валяка, или вие ще дойдете да го вземете? 4. - Добър ден, Иван може ли да се обади? - Имате грешка! - О, извинете! След малко отново се обаждате и казвате: - Ало, Иван се обажда, някои да ме е търсил? 5. - Ало, добър ден, обаждаме се от пощата! Колко Ви е дълъг телефонния кабел? - Амиии, около метър и половина! - Ми, стига Ви да се обесите! 6. - Ало, пожарната ли е? - Да, кажете! - Имате ли студена вода? - Да, разбира се! - Тогава си измийте добре краката! Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.