Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
Двама приятели се срещат след силен запой. Единият казва на другия:
- Вчера много сме се напили, значи... Днес ми разправяха, че си тичал по улицата и си търкалял някакво буре надолу по баира?
- Да.
- А аз нямам никакъв спомен от вечерта... Аз къде съм бил по това време?
- Ти беше в бурето.