Дейвид Копърфийлд пристига на турне в България. В една от вечерите изнася представление на митничари. След представлението се събират и започват да пият. Нарязват се едно хубаво. В порив на откровенност Дейвид казва на седящия до него митничар:
- Искаш ли да ти направя един фокус?
- Показвай!
- Виждаш ли оня вагон?
- Да.
- Хоп... - вагона го няма.
Митничарят:
- Искаш ли аз да ти покажа един фокус?
- Показвай!
- Виждаш ли тоя влак натоварен с бяла техника?
- Да.
- Хоп (изважда печата от джоба си и го трясва върху митническата декларация)... - буркани със зелен грах....
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.