Петък, 18 септември 2026
|
Димитровград
25°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Двама рибари си седели и ловили. По едно време единия отишъл да пикае някъде из храстите и като се върнал другия бил нагазил до кръста във водата и гледал унесено с блажена физиономия. - К’во става бе? Кълве ли? - Шшшшшът! Смуче....
Прочети още подобни вицове
10.09.2026
03.09.2026
02.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Отегчението е въпрос на избор. В света не съществува такова нещо като скука. Уейн Дайър
Бисери
03.10.2017
4,896 прегледа
Следващ →
Още вицове
Селският доктор имал връзка с учителката. И както обикновено се случва, тя забременяла. Изродил детето и тя му казала: - Ти си го правил, ти си го гледай! Прибрал докторът детето. На следващия ден пристигнал селският поп: - Докторе, помагай! Подул съм се, ще се пръсна. Докторът му ударил една упойка, направил няколко клизми и сложил детето до него. След час попът се събудил: - Как ми олекна, докторе! И шкембето ми спадна. - Ще спадне, я. Виж какво хубаво дете роди. Попът се зачудил, но взел детето. На смъртния си одър го извикал и казал: - Сине, имам една тайна и сега ще я разкрия. Аз не съм баща ти. Аз съм майка ти... Баща ти е поп Киро от съседното село!
- Ако студент стои пред деканата и упорито се вглежда в снимките на служителите от различните катедри, то в главата му се въртят приблизително следните мисли: "Как се казва тази муцуна, на която си предадох реферата?".
- Деца мои, умирам, донесете ми чаша вода. - Тате, първи януари е, всички умират, сам си донеси!
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: - Та вървя си аз през гората и виждам… - Задник! - викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. - Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… - Задник! - викат хусарите. - Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… - Задник! - викат хусарите. - Даа… - объркано промълвил поручик Ржевски - и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Край едно гробище човек настига жена. Тя пита: - Извинете може ли да повървя с вас, защото се боя? - Разбира се, госпожо! - Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко? - Вече не. Виж, докато бях жив...