На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"