Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос":
- Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!?
С треперещ глас жената отвърнала:
- Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал:
- А на бас, де!
В гората се появила машина за свирки. Зайо Байо почнал да я употребява редовно и бил много щастлив. Един ден го срещнал вълка и го питал защо е толкова щастлив и Зайо му обяснил за машината и го посъветвал да отиде и той. Отишъл вълка и решил да се изхитри и вместо да пусне 1 левче за една свирка речил да пусне 2 че да му е по-яко.
По-късно Зайо срещнал вълчо превиващ се от болка:
- Какво ти е бе Вълчо?
- Абе Зайо защо не ми каза че като пуснеш 2 лева и ти остри молива?