Работи си една жена в банка. Там трябва на всички да се усмихва, демонстрира приветливост.
После обаче пристига вътрешна заповед, в която се забранява вече усмихването, а се иска просто дружелюбен израз на лицето.
Оказало се, че ръководството на банката преразгледало своята политика след жалба на клиентка, която съобщила, че касиерката "..ехидно се усмихвала, давайки ми моята малка заплата".
- Писна ми ВЪЛКЪТ да яде козлетата - казала майката.
- Деца, ще ми отворите вратата само ако ви кажа парола "Ям люти чушки". Разбрахте ли? Аз отивам на пазар и не зная кога ще се върна. Сега заключете и не пускайте никого.
След известно време на вратата се почукало.
- Кой е? - попитали козлетата.
- Аз съм вашата майка! - казал ВЪЛКА
- Парола.
ВЪЛКЪТ не казал нищо, защото не знаел паролата и бързо избягал в гората. Той обикалял и обикалял и се чудил каква е тази парола.
- Аз знам! - казала кукумявката.
- Каква е? - попитал той.
- Ям люти чушки.
Не след дълго на вратата на козлетата се почукало отново.
- Кой е? - попитали те
- Аз съм вашата майка.
- Парола?
- Ям люти чушки.
Едно от козлетата казало:
- Да ми ядеш пишката. Ние имаме шпионка!