В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
Влиза учителка в час, а на дъската с малки букви е написано: "х*й". Възмутена изтрила надписа. На другия ден някой пак написал: “х*й“, но вече на половината дъска. Отново възмутена, изтрила дъската. Влиза на третия ден, а на цялата дъска с огромни букви: „Х*Й“ и под него с малки буквички надпис: „Колкото повече го търкаш, толкова по-голям става!!“