След поредната беля Иванчо е изпратен при директора. Директорът, на който вече му писнало от Иванчо му казва:
— Утре доведи майка си, за да говоря с нея.
— Няма да е възможно – казал Иванчо.
— Защо – попитал учудено директора.
— Ами, блъсна я валяк – отвърнал Иванчо.
— Тогава доведи баща си – казал директора.
— И него го блъсна валяк – казал Иванчо.
— Тогава доведи брат си – казал директора.
— И него го блъсна валяк – казал Иванчо.
— Тогава доведи сестра си – казал директора.
— И нея я блъсна валяк – казал Иванчо.
— Тогава ти какво имаш – попитал учудено директора.
— Валяк – отвърнал Иванчо!
КРАСУТА
********
Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта,
ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам и са нагласа!
Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса
мязам кът на убавица ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са, цъках със изик,
плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт!
Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря?
Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът?
С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ...
И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас!
Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа
и ми съй присънила буйна красута.
Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш,
щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!)