Една баба селянка решила да отиде в София на гости на сина си. Изведнъж го вижда в двора на непозната сграда и го пита:
- Синко, ти сега къде живееш?
- Ох мамо, до вчера живеех срещу затвора, днес живея срещу нас.
Млад мъж стои под прозореца на "любимата" жена и се моли:
- Скъпа, върни се, обичам те, не мога без теб! Като се върна вкъщи, ми е едно такова мрачно и прашно. Още от врата ме посреща котката - гладна и изнервена, няма кой да й наготви... И аз заспивам гладен. В банята не мога да се изкъпя, защото всички легени са пълни с дрехи, нямам чиста чиния, в която да ям... Обичам те, върни се...