Стои българин пред паметника на Шилер и кима умно с глава:
- Гьоте, Гьоте, знам те аз теб. Малка мощна музика, а?
та-да-да-дам (и си тананика деветата симфония на Бетховен)
Съседката до нас, възрастна жена, винаги пуска звука на телевизора докрай. За мой късмет, стените са толкова тънки, че успявам да намаля звука с моето дистанционно.