Петък, 18 септември 2026 | Димитровград Предимно ясно 25°
- Изглежда мъжът ми е болен. Когато разговарям с него, забелязвам, че той не ме чува. - О, това не е болест, госпожо, това е талант!
Семейни 3,409 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема. - Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? - Не знам, Гарабед, какво е? - Риба! - Чакай, чакай, защо е на дървото? - Там я сложих. - Защо е синя? - Боядисах я. - А защо пищи? - За да не познаеш! За подаръци за Нова година няма да може да заделя пари за никой! Затова ще кажа, че съм мислел, че краят на света идва... Нов служител започва работа в офис. Първи ден. След половин час новият отива при стар служител и пита: - Ще ми помогнеш ли? С кого мога да поговоря за повишаване на заплатата? Уникална операция проведе бултериера Мърфи. Сега вече няма собственик, а собственичка.