Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Малкият Иванчо се връща късно вкъщи, влиза на пръсти и вижда кака му пред огледалото, гъне се, гали си путето и стене:
- Оох, как искам мъж!!
Мама и тате били на почивка. На другия ден пак закъснял, влиза на пръсти, кака му да не го усети, минава покрай нейната стая, а тя вътре се чука сладко,сладко.. Иванчо застава пред огледалото, гали си пишката и стене:
- Оох, как искам нов велосипед...