В съдебната зала се гледало дело за сексуален тормоз. Шефът на младата дама я преследвал, да му пусне. Адвокатът на защитата я помолил да каже на съдебните заседатели какво точно й е казал шефът й, но тя отказала, защото била много скромна и я било срам. Адвокатът я помолил да го напише, та съдебните заседатели да го прочетат. Написала тъжителката на един лист :"УЖАСНО ИСКАМ ДА ТЕ ЧУКАМ" и подали листчето на съдебен заседател номер 1.
Заседател номер 2 бил страхотна мадама, а заседател номер 3 - мъж на средна възраст, който спял като пън. Номер 1 прочел и подал на номер 2, номер 2 прочела и подала на номер 3. Номер 3 прочел бележката, ухилил се все едно е спечелил от лотарията джакпота, намигнал на номер 2 и сложил бележката в джоба си.
Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти.
Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"