Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон снимали филм в прерията. Нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам. Вървял си Стефан Данаилов и видял огън. Доближил се и видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се, взел си и хапнал. Ядат двамата и мълчат. Нашия решил да бъде малко учтив и казал:
- Абе, този Ален Делон много особен човек.
- Като не ти харесва, не го яж…
Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!