Зима, голям студ. В трамвая се вози само един млад човек. Качва се и една баба. Видяла младия човек и отишла при него:
- Отстъпете ми място, моля!
- Вие в ред ли сте? Всички места са свободни, седнете където си искате.
- Ама твоето място е топло.
- Уау! Виж, каква жена!
- Да, красавица отвсякъде! С нея имам прекрасни отношения.
- Разказвай подробно!
- С нея се вижда, в работата веднъж или два пъти седмични. Поздравяваме се и се усмихваме един на друг.
- Само това? И това наричаш прекрасни отношения?
- По-добре не би могло да бъде: тя не ми звъни, не ми пречи; аз не й звъня, не й преча; един на друг нищо не си дължим и нямаме никакви претенции един към друг. Какво може да се иска повече?!