Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
— Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Албена към приятеля си:
- Тъй като ще бъдем за първи път в леглото, моля да ме пазиш.
- Като се има предвид разликата в теглото ни, моля те ти да ме пазиш...