из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Размишления на дъщерята за мама:
5 години: - "Мама знае всичко".
10 години: - "Мдаа... Мама не знае всичко".
18 години: - "Господи, какво знае мама за живота изобщо?!"
30 години: - "Трябваше да слушам мама..."