Сленският бут е специалитет само за района на Елена и е резултат от тамошния микроклимат. Технологията изисква да се използва бут от току-що заклано прасе. Самият бут трябва да се оформи с гладка повърхност и без никакви наранявания или пробождания на повърхността.

Свинският бут се осолява още докато е топъл в специалните дъбови качета (постави), чиито диаметър на дъното е 105 см и е с височина 1 метър. Поръсете дъното със сол и подредете ред сланина.

Отново покрийте с пласт сол - около 1/2 пръст, и отгоре сложете бута/бутовете. Майсторите ръсят солта на око, но точната мярка е 28 г на килограм месо. След като месото престои така 20 дена, извадете го и го огледайте добре - при наличие на места, където месото е още червено, натрийте ги с още сол.

Върнете еленския бут в постава и го дръжте там да отлежава до март месец. Тогава го вадите, обливате с гореща вода без да го изкисвате специално. Облейте подсушения свински бут с кипнат зелев сок.

Вече е ред бутът да се окачи на проветриво място, защитено от агресивни климатични въздейстивия (дъжд и т.н.). На този етап всичко е в ръцете на еленския климат. По принцип еленският бут трябва да е готов, узрял до края на май - тогава още не е напълно изсъхнал.

За да се защити от мухите по това време, се покрива със специални тензухени торби, в които бутът продължава да съхне. Друг вариант, който се е практикувал в миналото, е заравянето на месото в трици, царевично или пшеничено брашно.